На 11 май 1905 г. 16 ентусиасти създават читалище “Христо Ботев”. За председател е избран Добромир Даскалов, а за заместник-председател – Атанас Къдрев. Други изявени читалищни дейци в първите години са: Иван Бозмов, Захари Здравков, Сава Савов, Сави Иванов, Кольо Великов, Димо Турлаков. От есента на 1905 г. читалището ползва малка сграда, построена от кооперацията.
Между двете световни войни водещи в дейността на читалището са най-вече Александър Грозданов и учителите, между които изпъква Йорданка Мавроганова. Театралният състав подготвя и представя редица пиеси: “Хъшове”, “Луди млади”, “Немили – недраги”, “Боряна”, “Вражалец”, “Иванко, убиецът на Асеня”, “Ботевата епопея” и др. Някои от тях се играят и в околните села. Читалището организира курсове за ограмотяване, по шивачество, ръчна бродерия, ръчно плетиво, готварство и др. През 1928 г. е закупен първият радиоапарат, марка “Телефункен”. Той е поставен в библиотеката и вечерно време край него се събират много хора. Читалището разполага с 50 дка земя, която отдава под наем.
През втората половина на ХХ век работят различни самодейни колективи. През 1953 г. са създадени смесен хор и танцов състав. В следващите години има девически хор, дамски хор, продължава работата си театралната трупа. Библиотечният фонд непрекъснато се обогатява. През 1992 г. той включва 9300 книги. В селото израстват талантливи музиканти като Иван Бозмов – кавалджия, Добромир Атанасов Даскалов – акордеонист и др. Сред изявените деятели на читалищното дело са: Димитър Кючуков, Никола Йорданов, Никола Турлаков, Гиргин Павлов, Донка Филипова, Петко Стойков, Мария Колева, Тодорка Лозова, Димитричка Маркова и др.
В периода 1958-1964 г. е построена днешната читалищна сграда. Тя дава тласък за развитието на културния живот в селото. Тържествено са отбелязани 75-годишният и 100-годишният (15 май 2007 г.) юбилей на читалище “Христо Ботев”.